Divergent trophic levels in two cryptic sibling bat species
Oecologia, 166:69-78, 2011
Станция за изследване на прилепите с. Табачка, България
„Станцията за изследване на прилепи в с. Табачка” представлява международна научно-изследователска полева станция на Групата по сензорна екология и е разработна в сътрудничество с Дирекцията на природен парк „Русенски Лом” (www.lomea.org). Станцията е разположена в село Табачка, Северна България. Основната цел е да бъдат проучени фундаментални въпроси относно екологията и поведението на прилепите. В същото време научните данни, получените резултати биха могли да се приложат при необходимост за разрабтване на планове за управление на популациите на дивите прилепи от района с цел прилагане на природозащитни мерки.
Специфично за района на ПП „Русенски Лом” (www.lomea.org) са дългите около 170 км дълбоки речни долини (каньони) с добре изразен карстов терен, горски и особено степните местообитания, като на места с оформена храстова растителност, малки обработваеми площи в близост до реките и големи селскостопански площи по платата. В района има повече от 600 пещери и скални ниши, които заедно със скалните пукнатини предлагат подходящи естествени убежища за голяма част от прилепите. До момента са установени 23 вида прилепи в района, от които в процеса на разработваните проекти ние работим често с 10 до 15 вида.
Проучването на поведението и екологията на прилепите се извършва, както при полеви условия, така и в самата станция. В дивата природа ние следим прилепите с радио предаватели за да разберем къде летят, как се ориентират на големи разстояния, как и къде намират своята храна. Записваме видово специфичните ултразвуци, които прилепите издават и пускаме записите на различни видове за да видим какво ще се случи, как ще реагират. Изследваме храната на прилепите чрез анализ на прилепното гуано или чрез прилагане на техниката за анализ на стабилните изотопи (в сътрудничество с д-р К. Войт, www.izw-berlin.de ). За целта се взимат малки проби козинка или летателна мембрана. За проучване структурата на популациите, както и за проучване на възможността за наличие на хибридизация при видовете ние използваме различни молекулярни методи ( в сътрудничество с д-р Е. Телинг, www.batlab.ucd.ie ).
Станцията е оборудвана с летателни лаборатории, където прилепите могат необезпокоявани да летят. Лабораториите са оборудвани с чуствителни камери (с източници на инфрачервена светлина, високоскоростни камери и др.), техника за запис на ултразвуци, всичко това ни позволява да следим непрекъснато поведението на прилепите. В летателните стаи, можем например да изградим изкуствено езеро, което да ни позволи да разберем как прилепите разпознават водните тела, или може да изградим храсталак и да видим как прилепите търсят насекоми в него, или пък да видим как прилепите маневрират избягвайки препятствия по време на полет.
© МПИO / Greif
Основни научни постижения в следствие проектите, разработени в Станцията в България например са:
1. Изменението на хранителните навици при животинските видове играе важна роля в специализацията по отношение на заеманата екологична ниша. На базата на анализ на стабилните изотопи, установихме, че в България, два морфологически почти идентични, симпатрични, близкородствени видове прилепи (голям нощтник, Myotis myotis и остроух нощтник, Myotis blythii oxygnathus) заемат различни трофични нива, и по този начин оказват различен ефект върху екосистемите (за повече информация, моля виж: Siemers et al., 2011).
2. Интересуваше ни дали близкородствени, симпатрични видове животни могат да се разпознават по между си. Използвайки метода на привикване – отхвърляне доказахме, че прилепите подковоноси разпознават записи на звуци от същия или от различен вид с този на животното, участващо в експеримента. Още по интересни бяха резултатите които показаха че прилепите могат да разпознават звуците на различни ... (за повече информация, моля виж: Schuchmann & Siemers, 2010)
3. Установихме, че големите нощтници (Myotis myotis) могат успешно да намерят дневното си убежище, в случая голяма пещера в района на станцията, при пускане в непознат район на разстояние от 25 км. Най-бързите прилепи се прибраха за час и половина след пускане. Поставяйки прилепите в среда с изменено магнитно поле по време на, и след залез слънце тествахме способността им да намират дневното си убежище. Доказахме, че прилепите, както при мигриращите птици, калибрират своя магнитен компас, използвайки характеристиките на залеза. Експеримента по време на залез слънце се състоеше в изменение на поляритета на магнитното поле по посока обратна на часовниковата стрелка, така че прилепите след като бяха пуснати ..... (за повече информация, моля виж: Holland et al., 2010)
4. В научно-изследователската станция в с. Табачка, показахме как използвайки ехолокация прилепите разпознават водни тела с различни размери, нещо което е от голямо значение по време на улов, пиене от водните тела и ориентация. От гледна точка на звуците които използват 15 вида диви прилепи определят големите гладки повърхности, като водни огледала, дори когато други сензори показват че това не винаги е така. Като допълнение беше установено, че младите прилепи, които никога преди това не са виждали вода в природата, също демонстрират готовност за пиене при прелет над гладките повърхности, дори когато те не са на водно тяло. Това доказва за първи път при бозайниците вроден инстинкт за разпознаване на местообитание (за повече информация, моля виж: Greif & Siemers, 2010).
http://www.orn.mpg.de/107656/Bulgarian
